Черен бъз

бъз; фиданото; био

Произход и растеж

Sambucus nigra. Черният бъз (също свирчовина) е храстовидно растение или малко дърво от семейство Мешковицови (Adoxaceae). Широко разпространено е в Европа, Мала Азия, Северна Африка, Западен Сибир и Северна Индия.

Хранителни качества

Цветовете и плодовете на черния бъз са богати на витамин С, витамин В, плодови киселини и етерични масла. По тази причина в традиционната медицина чайовете, сиропите и сладката от тях се употребяват широко като средство против грип, кашлица и стомашни проблеми.

В кухнята

Цветът от бъз може да се изсуши на сянка и да се ползва за чай. В прясно състояние се ползва за направата на сок от бъз.

Примерна рецепта:

40 цвята от бъз се слагат в голяма тенджера. Покриват се с вода (необходими са около 3-4 литра). Така се оставят да престоят 24 часа. След това се добавят захар и лимонов сок на вкус. Примерно 1 кг захар и 2-3 лимона.

Паниран цват от бъз:

В една дълбока купа се смесват пресято брашно, вода, малко бира и сол на вкус докато се получи гъста смес като за палачинки. Цветовете от бъз се хващат за дръжката, потопяват се в сместа и се пържат за около две минути с дръжката нагоре в предварително загрято олио. Поставят се на кухненска хартия.

В Австрия по подобен начин се приготвя традиционният „холеркюхле“ (Hollerküchle) . Панировката обаче за 12 цвята от съдържа  2 яйца, 1 чаша мляко, 1 лъжица мед и 200 г брашно. Ние лично предпочитаме „постния“ вариант.

Диворастящи

Increased reliance on major food crops has been accompanied by shrinking of the food basket which humankind has been relying upon for generations (Prescott Allen ). Modern crop production predominantly involves only hundreds of the many thousands of the known food plants globally. Ethno-botanic surveys indicate that thousands of traditional species are largely ignored by scientific researches and food processors. Chenopodium album Linn. (Chenopodiaceae) a native plant of Western Asia, also falls in under the explored category.

Врабчови чревца

Произход и растеж

Stellaria media. Врабчовите чревца (също кокоша трева) са диворастящо растение от семейство Карамфилови (Caryophyllaceae). Тяхната родина е Европа и се срещат често като плевел, пионерно растение, под някои дървета и др. Предпочитат хладно и студено време и покълват през есента или в края на зимата. Проверете в нашия магазин дали в момента имаме врабчови чревца в наличност

Хранителни качества

Врабчовите чревца имат своето традиционно място в народната медицина. Ползват и се външно и вътрешно като противовъзпалително средство, при кашлица, настинки, почивстват кръвта, уринарния тракт. Богати са на фибри и помагат при проблеми на гастроентеричния тракт като запек, хемороиди и др.

Врабчовите чревца са добър източник на лесно усвоимо желязо за човешкия организъм и се препоръчват при анемия. Богати са на редица минерали, съдържащи калций, магнезий, манган, силиций, цинк, калий и натрий. Освен това съдържат белтъчини, витамини (С, В6, В12, Д), кумарини, флавоноиди и сапонини. При прекомерна употреба могат да доведат до диария и гадене. Не се препоръчват за бременни.

В кухнята

Врабчовите чревца са отлична добавка към зелените салати, а задушени са съставна част от традиционното японско ястие с ориз нанакуса носеку. Още рецепти може да намерите тук.

Бяла лобода

Разпространение

Chenopodium album. Бялата лобода (също куча лобода) е диворастящо растение от семейство Лободови (Chenopodiaceae) или според по-модерната номенклатура семейство Щирови (Amaranthaceae).  Към това семейство спадат и зеленчуковите култури спанак, чукундур и блитва, както и киноата. Тъй като растението се отглежда от древността, родината на бялата лобода е неизвестна, но се счита, че тя произхожда от Европа и Азия и бързо се е разпространила и на останалите континенти. В наши дни бялата лобода се отглежда като зеленчукова и фуражна култура основно в Индия и Африка, а в България е често срещан плевел. Расте на почви богати на азот. Проверете в нашия магазин дали в момента имаме бяла лобода в наличност

Хранителни качества

Листата на бялата лобода са богати на белтъчини (4,2 %), с високо съдържание на незаменими аминокиселини като лизин, левцин и изолевцин. Богати са също така на калций, витамин А, витамин С, каротиноиди, желязо (повече от спанака и зелето), фибри и антиоксиданти като флавоноиди, фенолни съединения и др. В традиционната народна медицина бялата лобода се ползва за почистване на кръвта и черния дроб, като успокоително и диуретично средство. С употребата им не следва да се прекалява поради високото съдържание на оксална киселина.

Семената на бялата лобода също са ядливи и са богати на белтъчини, витамин А, калций, фосфор и калий.

В кухнята

Листата на бялата лобода могат да се ползват задушени, подобно на спанака, за проготвяне на ястия с ориз, супи, баници и др. или сурови като добваа към зелената салата. Семената може да се стрият на брашно или да се варят заедно с ориз (популярно в Индия).

Лапад

Произход и растеж

Rumex patientia. Спанаковият лапад е диворастящо растение от семейство Лападови (Polygonaceae), към което спадат и киселецът, елдата и ревенът. Среща се в цялото Северно полукълбо. Предпочита хладно време и ядливите листа са най-сочни и вкусни през пролетта и есента. Проверете в нашия магазин дали в момента имаме врабчови чревца в наличност

Хранителни качества

Спанаковият лапад съдържа много фибри и е богат на Витамин А и С, както и на желязо, магнезий и манган. Поради високото съдържание на оксална киселина, с употебата на лапада не бива да се злоупотребява и не се препоръчва комбинацията му с млечни продукти (калциевият  оксалат е един от най-популярните бъбречни камъни).

В кухнята

Лападът има своето традиционно място в българската кухня, особено през пролетта (април-май). След почистване на жилавите дръжки с листата се приготвят яхнии с ориз, баници, сърми и др.

Коприва

Произход и растеж

Urtica dioica. Обикновената коприва е диворастящо растение от семейство Копривови (Urticaceae). Нейната родина са Азия, Европа, Северна Африка и Западна Северна Америка. Силно разпространена е в България и присъствието ѝ често говори за място, което някога е било обитавано от хора. Именно остатъци от човешки или животински отпадъци предоставят на копривата богата на азот и фосфор почва, от която тя има нужда. Копривата също така предпочита влажни почви и вирее особено добре покрай водоеми. При горещо време започва да цъфти, но при редовно бране на връхчетата, развива листна маса и през летните месеци. Проверете в нашия магазин дали в момента имаме коприва в наличност.

Хранителни качества

Копривата е богата на белтъчини, витамин А и С, желязо, калий, манган и калций. При термична обработка спира да пари. Дали в чай или в ястие копривата е полезна за уринарния тракт и ставите, облекчава алергични реакции и помага при анемия.

В кухнята

Леко запарена или задушема копривата може да бъде добавена към салата. Също така е чудесна съставка за супа, баници, кюфтенца, яхния с ориз. От нея може да се приготви и песто. Когато имате прекалено много коприва, добра идея е да я изсушите. От сушените листа може да слагате в супи или да ги смелите на брашно, което да добавяте към всякакви печива, и също така да си направите чай.