Черен бъз

бъз; фиданото; био

Произход и растеж

Sambucus nigra. Черният бъз (също свирчовина) е храстовидно растение или малко дърво от семейство Мешковицови (Adoxaceae). Широко разпространено е в Европа, Мала Азия, Северна Африка, Западен Сибир и Северна Индия.

Хранителни качества

Цветовете и плодовете на черния бъз са богати на витамин С, витамин В, плодови киселини и етерични масла. По тази причина в традиционната медицина чайовете, сиропите и сладката от тях се употребяват широко като средство против грип, кашлица и стомашни проблеми.

В кухнята

Цветът от бъз може да се изсуши на сянка и да се ползва за чай. В прясно състояние се ползва за направата на сок от бъз.

Примерна рецепта:

40 цвята от бъз се слагат в голяма тенджера. Покриват се с вода (необходими са около 3-4 литра). Така се оставят да престоят 24 часа. След това се добавят захар и лимонов сок на вкус. Примерно 1 кг захар и 2-3 лимона.

Паниран цват от бъз:

В една дълбока купа се смесват пресято брашно, вода, малко бира и сол на вкус докато се получи гъста смес като за палачинки. Цветовете от бъз се хващат за дръжката, потопяват се в сместа и се пържат за около две минути с дръжката нагоре в предварително загрято олио. Поставят се на кухненска хартия.

В Австрия по подобен начин се приготвя традиционният „холеркюхле“ (Hollerküchle) . Панировката обаче за 12 цвята от съдържа  2 яйца, 1 чаша мляко, 1 лъжица мед и 200 г брашно. Ние лично предпочитаме „постния“ вариант.

Врабчови чревца

Произход и растеж

Stellaria media. Врабчовите чревца (също кокоша трева) са диворастящо растение от семейство Карамфилови (Caryophyllaceae). Тяхната родина е Европа и се срещат често като плевел, пионерно растение, под някои дървета и др. Предпочитат хладно и студено време и покълват през есента или в края на зимата. Проверете в нашия магазин дали в момента имаме врабчови чревца в наличност

Хранителни качества

Врабчовите чревца имат своето традиционно място в народната медицина. Ползват и се външно и вътрешно като противовъзпалително средство, при кашлица, настинки, почивстват кръвта, уринарния тракт. Богати са на фибри и помагат при проблеми на гастроентеричния тракт като запек, хемороиди и др.

Врабчовите чревца са добър източник на лесно усвоимо желязо за човешкия организъм и се препоръчват при анемия. Богати са на редица минерали, съдържащи калций, магнезий, манган, силиций, цинк, калий и натрий. Освен това съдържат белтъчини, витамини (С, В6, В12, Д), кумарини, флавоноиди и сапонини. При прекомерна употреба могат да доведат до диария и гадене. Не се препоръчват за бременни.

В кухнята

Врабчовите чревца са отлична добавка към зелените салати, а задушени са съставна част от традиционното японско ястие с ориз нанакуса носеку. Още рецепти може да намерите тук.

Бяла лобода

Разпространение

Chenopodium album. Бялата лобода (също куча лобода) е диворастящо растение от семейство Лободови (Chenopodiaceae) или според по-модерната номенклатура семейство Щирови (Amaranthaceae).  Към това семейство спадат и зеленчуковите култури спанак, чукундур и блитва, както и киноата. Тъй като растението се отглежда от древността, родината на бялата лобода е неизвестна, но се счита, че тя произхожда от Европа и Азия и бързо се е разпространила и на останалите континенти. В наши дни бялата лобода се отглежда като зеленчукова и фуражна култура основно в Индия и Африка, а в България е често срещан плевел. Расте на почви богати на азот. Проверете в нашия магазин дали в момента имаме бяла лобода в наличност

Хранителни качества

Листата на бялата лобода са богати на белтъчини (4,2 %), с високо съдържание на незаменими аминокиселини като лизин, левцин и изолевцин. Богати са също така на калций, витамин А, витамин С, каротиноиди, желязо (повече от спанака и зелето), фибри и антиоксиданти като флавоноиди, фенолни съединения и др. В традиционната народна медицина бялата лобода се ползва за почистване на кръвта и черния дроб, като успокоително и диуретично средство. С употребата им не следва да се прекалява поради високото съдържание на оксална киселина.

Семената на бялата лобода също са ядливи и са богати на белтъчини, витамин А, калций, фосфор и калий.

В кухнята

Листата на бялата лобода могат да се ползват задушени, подобно на спанака, за проготвяне на ястия с ориз, супи, баници и др. или сурови като добваа към зелената салата. Семената може да се стрият на брашно или да се варят заедно с ориз (популярно в Индия).

Лапад

Произход и растеж

Rumex patientia. Спанаковият лапад е диворастящо растение от семейство Лападови (Polygonaceae), към което спадат и киселецът, елдата и ревенът. Среща се в цялото Северно полукълбо. Предпочита хладно време и ядливите листа са най-сочни и вкусни през пролетта и есента. Проверете в нашия магазин дали в момента имаме врабчови чревца в наличност

Хранителни качества

Спанаковият лапад съдържа много фибри и е богат на Витамин А и С, както и на желязо, магнезий и манган. Поради високото съдържание на оксална киселина, с употебата на лапада не бива да се злоупотребява и не се препоръчва комбинацията му с млечни продукти (калциевият  оксалат е един от най-популярните бъбречни камъни).

В кухнята

Лападът има своето традиционно място в българската кухня, особено през пролетта (април-май). След почистване на жилавите дръжки с листата се приготвят яхнии с ориз, баници, сърми и др.

Коприва

Произход и растеж

Urtica dioica. Обикновената коприва е диворастящо растение от семейство Копривови (Urticaceae). Нейната родина са Азия, Европа, Северна Африка и Западна Северна Америка. Силно разпространена е в България и присъствието ѝ често говори за място, което някога е било обитавано от хора. Именно остатъци от човешки или животински отпадъци предоставят на копривата богата на азот и фосфор почва, от която тя има нужда. Копривата също така предпочита влажни почви и вирее особено добре покрай водоеми. При горещо време започва да цъфти, но при редовно бране на връхчетата, развива листна маса и през летните месеци. Проверете в нашия магазин дали в момента имаме коприва в наличност.

Хранителни качества

Копривата е богата на белтъчини, витамин А и С, желязо, калий, манган и калций. При термична обработка спира да пари. Дали в чай или в ястие копривата е полезна за уринарния тракт и ставите, облекчава алергични реакции и помага при анемия.

В кухнята

Леко запарена или задушема копривата може да бъде добавена към салата. Също така е чудесна съставка за супа, баници, кюфтенца, яхния с ориз. От нея може да се приготви и песто. Когато имате прекалено много коприва, добра идея е да я изсушите. От сушените листа може да слагате в супи или да ги смелите на брашно, което да добавяте към всякакви печива, и също така да си направите чай.